Постинг
21.03.2010 18:51 -
Златната рибка
Станах доста рано днес, защото имах куп задачи за вършене. Но щом излязох навън, времето замръзна на 12 и 18 минути... Зимата ме депресира.Не просто лошо настроение или липса на всякакво такова... Дни, седмици, в които тъжни мисли се греят в главата ми, лоши спомени зъзнат в душата ми, а нещастието се крие от ледения вятър в сърцето ми... Синьото небе, изкрящото слънце,радостните крясъци на хлапетата навън днес стоплиха цялото ми същество. Може би при повечето хора е така, но в моя случай времето е един от най-силните фактори, оказващи влияние върху душевното ми състояние. Не че не съм меланхолична и през лятото.... Както и да е! Влязох в зоомагазина, за да купя храна на четириногия ми "брат" и вниманието ми привлече големия аквариум със златни рибки, които отразяваха светлината отвън.Така ме затоплиха отвътре ,че спонтанно купих една малка приятелка и я занесох вкъщи. Докато стоях и умувах как да кръстя новото си другарче, се сетих за 3те желания, които изпълнява златната рибка.И какво бих си пожелала аз... Сигурно всеки се е замислял...Само дето аз не мога да отговоря. Сега като се замисля никога не съм била материалистка...Каквото и да означава да си материалист... Просто съм имала всичко, от което имам нужда, че даже и отгоре, но никога не съм искала повече... Първо имах колело, тетрис, тамагочи и телевизионна игра, каквото имаха всички. После получих компютър, мобилен телефон, mp3-плейър...Каквото имаха всички... Като малка много ми беше мерак да казвам "Аз съм полу-сирак". Само дето никога не го казах, защото не беше истина. Казвах само "Аз нямам баща" - с равен, нормален тон, все едно си казвам трите имена.И никой не питаше повече...Разбирали са ни главите. Когато порастнах малко започнах да казвам "Баща ми ни е оставил" - пак със същия тон. И пак никой не питаше. И аз бях щастлива. Винаги съм била. Искам да кажа - когато никога не си имал едно нещо, то не ти липсва, нали така. Все едно да не си ял шоколад и да знаеш, че никога през живота си няма да можеш да го опиташ... А когато и останали знаят този факт, те никога не говорят за ядене на шоколад пред теб. И ти реално нямаш никаква идея какво е...
Първото ми желание от златната рибка е на никой баща на света да не му хрумва да остави детето си...За да знае всяко дете какво е "да ядеш шоколад".
Второто ми желание е да имам очите на майка си. Тези големи, сини, силни очи, за да може когато тя ме погледне да не вижда пъстрите очи, които й напомнят за човека, който я е оставил. А когато аз се погледна в огледалото да се изпълвам с гордост, че "имам очите на майка си". Защото тя е един феномен.
Третото ми желание е да бъда по-добра дъщеря...
За първото ще се моля, за второто си купих чифт сини лещи, а за третото ще се боря много....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
